Джебчии: Преживяване на нещо различно
От дълго време се преклонявам пред гения на Корееда. Дори имам специфичен пост за него, гледал съм му и много филми (Nobody Knows ; I Wish ; Still Walking ; Like father, Like Son).
Бях във екстаз, когато " Джебчии " завоюва " Златна палма " в Кан, последвана от номинация за " Оскар " за чуждоезичен филм, оценката в IMDb е астрономическа – 8. Гледах кино лентата (още на първата прожекция на София Филм Фест) и съм леко отчаян. Всичко наподобява както би трябвало, само че нещо ме гложди, а не мога да кажа тъкмо какво. Но за неизкушения фен " Джебчии " си е прекарване на, полемично и въодушевяващо, спор няма.
Осаму Шибата (Лили Франки) е изсъхнал и кльощав мъж над 40-те, с тясно продълговато лице и мирен взор, който краде от магазини (заглавието не значи тъкмо " Джебчии " ) единствено неща от първа нужда, и то още до момента в който " не са ничии ". Действа дружно със сина си Шота (Джьо Канри), който е дързък и самоуверен малчуган с изразителни живи черти. Имат си техника назаставане и заграбване. На връщане след една сполучлива задача импулсивно взимат със себе си от улицата дребната Юри (Мию Сасаки), до момента в който нейните родители се карат злобно. Тя има следи от принуждение по себе си.
Осаму живее заедно със жена си Нобуйо (Сакура Андо), привлекателна брюнетка с закачливи очи, а дъщерята Аки (Маю Мацука) е очарователна тийнейджърка, която работи като танцьорка в нощен клуб. Над всички в фамилията се извисява бабата Хацуе (Кирин Кики, родена през 1943-а и към този момент покойница!), интелигентна и енергична бабичка, която в действителност изхранва всички с огромна пенсия. И не пропуща да наложи ексцентричното си мнение. Малката Юри има вродени умения за кражба и се усеща отлично в това семейство, но нейните същински родители я търсят, а в това време един грабеж с нейно присъединяване се обърква...
Всъщност ще ви издам една загадка, която няма по какъв начин да премълча – героите не са тъкмо семейство. Но няма ли да е по-добре (еретична мисъл), както споделя Хацуо: " да можеш да избираш родители, деца, внуци "?!
Например за Юри, която другояче ще бъде още едно оръжие в борбата сред майка си и татко си, унизена, самотна, нещастна, подценена и изоставена? Докато Осаму, Нобуйо, Аки, Шота и Хацуе се обичат, поддържат се, оказват помощ си, задружни са и са си правилни, а в случай че от боязън извършат изменничество между тях, си признават и се разкайват. Затова и ще оцелеят и ще продължат да преследват щастието, даже против законите на обществото.
Бях във екстаз, когато " Джебчии " завоюва " Златна палма " в Кан, последвана от номинация за " Оскар " за чуждоезичен филм, оценката в IMDb е астрономическа – 8. Гледах кино лентата (още на първата прожекция на София Филм Фест) и съм леко отчаян. Всичко наподобява както би трябвало, само че нещо ме гложди, а не мога да кажа тъкмо какво. Но за неизкушения фен " Джебчии " си е прекарване на, полемично и въодушевяващо, спор няма.
Осаму Шибата (Лили Франки) е изсъхнал и кльощав мъж над 40-те, с тясно продълговато лице и мирен взор, който краде от магазини (заглавието не значи тъкмо " Джебчии " ) единствено неща от първа нужда, и то още до момента в който " не са ничии ". Действа дружно със сина си Шота (Джьо Канри), който е дързък и самоуверен малчуган с изразителни живи черти. Имат си техника назаставане и заграбване. На връщане след една сполучлива задача импулсивно взимат със себе си от улицата дребната Юри (Мию Сасаки), до момента в който нейните родители се карат злобно. Тя има следи от принуждение по себе си.
Осаму живее заедно със жена си Нобуйо (Сакура Андо), привлекателна брюнетка с закачливи очи, а дъщерята Аки (Маю Мацука) е очарователна тийнейджърка, която работи като танцьорка в нощен клуб. Над всички в фамилията се извисява бабата Хацуе (Кирин Кики, родена през 1943-а и към този момент покойница!), интелигентна и енергична бабичка, която в действителност изхранва всички с огромна пенсия. И не пропуща да наложи ексцентричното си мнение. Малката Юри има вродени умения за кражба и се усеща отлично в това семейство, но нейните същински родители я търсят, а в това време един грабеж с нейно присъединяване се обърква...
Всъщност ще ви издам една загадка, която няма по какъв начин да премълча – героите не са тъкмо семейство. Но няма ли да е по-добре (еретична мисъл), както споделя Хацуо: " да можеш да избираш родители, деца, внуци "?!
Например за Юри, която другояче ще бъде още едно оръжие в борбата сред майка си и татко си, унизена, самотна, нещастна, подценена и изоставена? Докато Осаму, Нобуйо, Аки, Шота и Хацуе се обичат, поддържат се, оказват помощ си, задружни са и са си правилни, а в случай че от боязън извършат изменничество между тях, си признават и се разкайват. Затова и ще оцелеят и ще продължат да преследват щастието, даже против законите на обществото.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ